Постинг
03.05.2007 17:00 -
Когато на теб ти пука, а на него-не!
От бая време си задавам един въпрос. Какъв е смисъла да ти пука за някой, който от своя страна не дава и пукната пара за теб? Може би отговора е, че няма смисъл, че просто така ще бъде и трябва да бъде, но да си призная, аз не го разбирам това.
Близък си с някой, доста близък, споделяте, смеете се заедно-истински приятели, и тогава става нещо което малко ви отчуждава, нещо което всъщнсот не би трябвало да пречи на отношенията на двама до онзи момент близки приятели, но уви-пречи! Със закани, че пак ще сте приятели не би могло да стане нищо, освен да се лъжете жестоко в очите. Мисля, че трябва и двете страни да направят опит да осъществят това за което са се заканили. И тук идва момента когато само единия прави опити, старае се, но и гледа да не досажда, изчаква: все пак времето си знае работата, но като усети, че другата половина не прави нищо освен да кима и да се съгласява, и да обещава, какво остава за правене... Така не става си мисля аз. Вярно, не е лесно да възтановиш една връзка както е била, но и без да го искаш наистина, пък изобщо няма да стане. И в такива моменти се питам: ми ако всъщност не иска това, ако иска да е по-лесно, като не си говорим, не се виждаме и не споделяме, смята ли наистина, че това е най-доброто решение? И също, бих ли искала аз да знам, че си мисли това, или е по-добре да се правя на ударена и да нахалствам и досаждам, докато просто не го вбеся и не си го излее, или ще е по-добре да си въобразя, че му е неловко и предпочита да стои настрана, за да не стават повече гафове? Обаче ако е втория варянт идват и въпросите: Той дали се усеща, че повторен гаф от този вид няма да бъде допуснат, дали всъщност му пука, но не знае как да го покаже, за да пак не се стигне до гафа? За мен това са двете крайности из които можеш да се луташ и въпросите да си изникват, кой от кой по-задълбочен, по-пълен с болка и по-отдалечаващ се от преживяването на дадената случка. Ако не попиташ въпросната друга половина, какво всъщност ще се прави, няма как да стигнеш сам до извода, но ето още въпроси: как ще реагира, дали не му е писнало от налудничевото ти държание, сигурно иска всичко да е просто, с по-малко задълбавания, каквито ти се опиташ да зачепкаш? И за десертче достигаш пак от където си тръгнал, а именно, дали въобще му пука? Е да сложно звучи, ама като си на тия години и имаш толкова свободно време, за какво всъщност трябва да си мислиш вместо да разнищваш въпросите на времето и човешкото отношение към т"ва време?...
Близък си с някой, доста близък, споделяте, смеете се заедно-истински приятели, и тогава става нещо което малко ви отчуждава, нещо което всъщнсот не би трябвало да пречи на отношенията на двама до онзи момент близки приятели, но уви-пречи! Със закани, че пак ще сте приятели не би могло да стане нищо, освен да се лъжете жестоко в очите. Мисля, че трябва и двете страни да направят опит да осъществят това за което са се заканили. И тук идва момента когато само единия прави опити, старае се, но и гледа да не досажда, изчаква: все пак времето си знае работата, но като усети, че другата половина не прави нищо освен да кима и да се съгласява, и да обещава, какво остава за правене... Така не става си мисля аз. Вярно, не е лесно да възтановиш една връзка както е била, но и без да го искаш наистина, пък изобщо няма да стане. И в такива моменти се питам: ми ако всъщност не иска това, ако иска да е по-лесно, като не си говорим, не се виждаме и не споделяме, смята ли наистина, че това е най-доброто решение? И също, бих ли искала аз да знам, че си мисли това, или е по-добре да се правя на ударена и да нахалствам и досаждам, докато просто не го вбеся и не си го излее, или ще е по-добре да си въобразя, че му е неловко и предпочита да стои настрана, за да не стават повече гафове? Обаче ако е втория варянт идват и въпросите: Той дали се усеща, че повторен гаф от този вид няма да бъде допуснат, дали всъщност му пука, но не знае как да го покаже, за да пак не се стигне до гафа? За мен това са двете крайности из които можеш да се луташ и въпросите да си изникват, кой от кой по-задълбочен, по-пълен с болка и по-отдалечаващ се от преживяването на дадената случка. Ако не попиташ въпросната друга половина, какво всъщност ще се прави, няма как да стигнеш сам до извода, но ето още въпроси: как ще реагира, дали не му е писнало от налудничевото ти държание, сигурно иска всичко да е просто, с по-малко задълбавания, каквито ти се опиташ да зачепкаш? И за десертче достигаш пак от където си тръгнал, а именно, дали въобще му пука? Е да сложно звучи, ама като си на тия години и имаш толкова свободно време, за какво всъщност трябва да си мислиш вместо да разнищваш въпросите на времето и човешкото отношение към т"ва време?...
Днес беше обесен великият син на Българи...
Не взимай живота твърде сериозно - от не...
Живот в Йордания - или поне това, което ...
Не взимай живота твърде сериозно - от не...
Живот в Йордания - или поне това, което ...
Търсене
За този блог
Гласове: 14
Архив